Преоткрий света чрез своята кожа

Опознай своята кожа, за да можеш да се погрижиш за нея по-добре

Кожата често бива определяна като основната бариера между организма и външния свят или като първата защита срещу въздействието на заобикалящата ни среда. Но човекът и живата и неживата природа не са в противодействие, а в постоянно взаимодействие един с друг.  Въпрос на личен избор е дали човек се бори с природния си произход или се вслушва в инстинкта си и се самоосъзнава като част от едно цяло, наречено природа. Следователно кожата е не преграда, а връзка, средство за комуникация, посредник, между човека и заобикалящия го свят, което налага да познаваме нейните структура, функция, способности, но и да се грижим за нея подобаващо. 

Кожата - най-големият и най-тежък орган в твоето тяло



Кожата е комплексен, многофункционален орган, който покрива и оформя тялото.  С площ от средно 1,7m2 (приблизително, колкото една маса за хранене) и маса между 4 и 5 kg (3 пъти повече от човешкия мозък) тя е едновременно най-големият и най-тежкият орган в човешкото тяло.  Кожата и кожните придатъци (мастни и потни жлези, косми и нокти) изпълняват разнообразни функции като: поддържане формата на организма, защита от дехидратация, ултравиолетова светлина, физични и химични фактори, терморегулация, синтез на хормони, осигуряване на сетивна информация, осъществяване на био-социална комуникация, за което е нужна сложна структура и множество специализирани клетки.

От какво е съставена кожата и защо придобиваш тен?

Най-общо разделяме кожата на 3 слоя. Най-външният от тях наричаме епидермис. Епидермисът е съставен основно от кератиноцити, клетки, които се делят постоянно и с това непрекъснато обновяват повърхностния слой на кожата. Техният жизнен цикъл, траещ средно 28 дни, започва в така наречения базален слой, основата на епидермиса. Оттам те бавно мигрират към повърхността, претърпявайки няколко метаморфози, за да достигнат до най-външния подслой на епидермиса - роговия слой. Там те са лишени от голяма част от жизнените си функции и са подредени като керемиди, ограничаващи изпаряването на вода от кожата и защитаващи от дехидратация. Те са в директен контакт с външната среда и постепенно отпадат, като биват заменени от нови клетки, идващи регулярно от долните слоеве на епидермиса. По този начин той се обновява постоянно и поддържа своята цялост. Други изключително важни клетки в епидермиса са меланоцитите, които произвеждат пигмента меланин. Меланинът има свойството да улавя ултравиолетовата светлина и да предпазва клетките и тяхната ДНК от пагубното ѝ въздействие. При стимулация с ултравиолетова светлина меланоцитите синтезират меланин и го предават на кератиноците, с което външният облик на кожата потъмнява или казано иначе - придобиваме тен. По гореописания механизъм с отпадане на кератиноцитите отпада и меланинът, с което се обяснява постепенното изсветляване на кожата през зимните месеци. 


Какво прави кожата ти здрава и гладка (или набръчкана)?

Средният слой - дерма - е отговорен основно за здравината и механичните свойства на кожата. Той е изграден от силно преплетени влакна от колаген и еластин, които му придават здравина и еластичност. Дермата е здраво срастнала с надлежащия епидермис и представлява негова структурна и механична основа. Заедно те образуват и неравната повърхност на кожата с множество фини бразди и гънки, наречени дерматоглифи, най-силно изразени по повърхността на дланите, пръстите и стъпалата. Те са уникални за всеки човек и служат за идентификация в криминалистиката, но и за диагностика на някои генетично обосновани заболявания. Количеството и организацията на структурните елементи на дермата са променливи и зависят силно от факторите на заобикалящата ни среда, начина на живот и възрастта. Фактори като тютюнопушене, ултравиолетова светлина, замърсяване на въздуха, стрес увреждат силно строежа на колагеновите и еластиновите влакна и влошават техните свойства. С напредването на възрастта синтезирането на колаген от фибробластите (клетките отговорни за това) прогресивно намалява. В резултат на това кожата губи своята плътност и еластичност, придобива отпуснат вид и се появяват бръчки.  

 
Освен съединителната тъкан в дермата са разположени и кръвоносните съдове, които доставят хранителни вещества и кислород до клетките на кожата, нерви и нервни окончания, с които приемаме и предаваме сигнали от и към външната среда, както и мастните и потните жлези.


Защо ти е топло или студено и къде трупаш енергийни запаси? 

Най-дълбокият слой е подкожието. То е изградено основно от мастна тъкан и е с различна дебелина в различните части на тялото, като отлагането на мастна тъкан следва различни модели при жените и при мъжете. Подкожието има ключова роля както в терморегулацията, така и в задоволяването на енергийните нужди на организма.  

Какво предпазва кожата ти от изсъхване и инфекции?


Кожата и кожните придатъци (косми, нокти и жлези) винаги разглеждаме като едно цяло, защото те са функционално и анатомично свързани. Потните и мастните жлези, разположени в дермата, имат важна роля в поддържането на терморегулацията и на водно-липидната мантия на кожата. Водно-липидната мантия е най-външната обвивка на кожата, съставена от секрецията на мастните и потните жлези, вода, соли и различни липиди. Тя предпазва кожата от свръховодняване, изсъхване, химични вещества и инфекции. Промяна в количеството и състава на водно-липидната мантия може да доведе до промяна в пропускливостта на кожата и развитие на различни заболявания като атопичен дерматит например. 


Какво можеш да почувстваш чрез кожата си?

Дотук разгледахме защитната, структурната и терморегулаторната функция на кожата, но тя е много повече. Кожата е един от сетивните органи, които ни дават най-детайлна информация за заобикалящия ни свят и ни помага да го изследваме, разбираме и да взаимодействаме с него. Това се осъществява чрез сложен процес на генериране и предаване на неврофизиологични импулси, в който участват специализираните рецептори в кожата, периферните нерви, гръбначният и главният мозък. Там те биват преработвани и асоциирани с усещания и емоции. Импулсите носят информация не просто за допир, а за повърхностно и дълбоко докосване, консистенция и повърхност на предмета, топло и студено, вибрации, болка и сърбеж. Рецепторите в кожата се разделят на свободни нервни окончания и корпускулярни рецептори. Свободните нервни окончания образуват сложна мрежа в епидермиса, дермата и около космените фоликули и възприемат сетивна информация за болка и сърбеж. Корпускуларните рецептори възприемат по-сложна информация и са възникнали еволюционно по-късно. Това са клетките на Merkel, телцата на Meissner и на Vater-Pacini, рецепторите на Krause, Golgi и Ruffini. Всеки от тях е високо специализиран рецептор за допир, вибрация или температура и заедно осъществяват сетивната функция на кожата. Благодарение на тях човекът има ефективна защита срещу топли и студени повърхности, развил е умението на фините движения и възприема света в пълното му многообразие. 


Към кой тип кожа спадаш?


Както става ясно, кожата има много различни клетки, много функции и в нея протичат редица различни процеси. В следствие на това наблюдаваме големи разлики в кожата на различните хора. Като започнем от най-очевидното - цвета, минем през различната плътност и дебелина и стигнем до различната степен на естествено омазняване на кожата. За да се унифицират и класифицират тези особености са въведени различните типове кожа. Най-разпространената стандартизирана класификация на типовете кожа е тази на Фицпатрик, въведена през 1975 година, която разделя типовете кожа в категории от 1 до 6 според нейния фототип. Фототипът описва способността на кожата да изгаря или да придобива тен при излагане на слънце, където първи фототип е светла до бяла кожа, която изгаря лесно и никога не потъмнява, а шести фототип е тъмно кафява кожа, която никога не изгаря и придобива лесно, дълготраен тен. Определянето на фототип има няколко предимства. От една страна то носи ценна прогностична информация за склонността на кожата да изгаря, спомага определянето на риска от развитие на злокачествени образувания и преждевременно стареене на кожата. От друга страна определянето му е бързо и лесно и не налага провеждане на специализирани изследвания, а попълване на кратък въпросник, относно цвета на очите, наличие на лунички, навиците за излагане на слънце и др. Определяне на фототип по Фицпатрик се извършва преди всяка лазерна процедура в ДЦ “Lege Artis”.


Преоткрий света чрез своята кожа


Кожата е многолик  и сложен орган, който ни свързва със заобикалящия ни свят. Чрез нея ние го изследваме и преоткриваме, комуникираме с близките си и се предпазваме от някои вредни фактори. Познаването на особеностите ѝ ни позволява да се вслушваме в това, което тя има да ни каже и да разберем това, от което се нуждае.  

 Автор: Д-р Александра Христозова и Валери Малев 

Книгопис:  

  1. Gould, J. (2018). Superpowered skin. Nature, 563(7732), S84–S85. 
  2. Roberts, W. E. (2009). Skin Type Classification Systems Old and New. Dermatologic Clinics, 27(4), 529–533.
  3. Khavkin J, Ellis DA. (2011)Aging skin: histology, physiology, and pathology. Facial Plast Surg Clin North Am,19(2):229-234. doi:10.1016/j.fsc.2011.04.003.
  4. Bolognia, Jean., Jorizzo, Joseph L.Schaffer, Julie V. (Eds.) (2012) Dermatology /[Philadelphia] : Elsevier Saunders.
  5. Дурмишев А, Лалова А (1987). Функционална диагностика в дерматологията. Медицина и физкултура.
  6. Wysocki A. B. (1999). Skin anatomy, physiology, and pathophysiology. The Nursing clinics of North America, 34(4), 777–v.
  7. Kanitakis J. (2002). Anatomy, histology and immunohistochemistry of normal human skin. European journal of dermatology : EJD, 12(4), 390–401.



Lege Artis Стара Загора

Lege Artis София

Връзка с нас

* - Задължителни полета