Антония Косева

Какво те радва най-много в работата ти?

Това, което ми харесва най-много е, че лекуваме и помагаме на пациентите в тяхната/наша борба с дерматологичните (и не само) заболявания и проблеми, караме ги да се чувстват значими, показваме им, че има Решение. Смятам, че това им помага да не се дистанцират от своите роднини, приятели, близки, от обществото като цяло. Един вид да приемат себе си, такива, каквито са, да не се притесняват от това, което са или което им се е случило и да знаят и вярват, че може и Ще бъде по-добре.

Какво те мотивира най-силно да идваш в „Леге Артис”?

Мотивира ме именно това, което ми харесва най-много - отговора на предишния въпрос.

Какво би искал/а да промениш най-много в начина на работа?

На първо място вярвам, че трябва да променя себе си или по-точно да си вярвам повече, понеже подлагам на съмнение знанията и уменията си почти винаги. Това ме прави по-плаха и смятам, че ми пречи да бъда по-убедителна, по-решителна, да представям уверено идеите си, а това би ми спестило временни неудобства, емоции и време. Но както казах -"подлагам на съмнение" има едно "но", което ме гложди, а именно да не се превърна в човек, чийто поведение не харесвам и не бих искала да бъда. Границата е тънка.

Кое е най-смешното нещо, което ти се е случило по време на работа?

Кое е най-трудното нещо, което ти се е наложило да правиш на работа?

Всяко начало е трудно. Всичко неизвестно също. Всеки ден попадаме в ситуации и пред нас има различни бариери. Това са трудности, които по един или друг начин преодоляваме. Но най-трудното нещото, което почти винаги ме срива психически, физически и емоционално, е работата с малки деца, у които пораждаме нежелани, негативни емоции, без да можем да обясним, че няма нищо страшно и че е за тяхно добро. 

Искало ли ти се е понякога да кажеш нещо на пациентите, без да можеш, и ако да, какво е то?

Смятам, че с пациентите намирам общ език и успявам да кажа това, което искам, разбираемо и по подходящ начин. С някои клиенти обаче, невинаги нещата стоят по същия начин. Искало ми се е да им кажа, че и ние сме хора, да бъдат по толерантни, по-точни, да не злоупотребяват и да ни вярват повече, защото в случая ние сме медицинските лица и знаем по-добре кое е "добре" за тях и кое "не" и че "нищо няма да ми стане, не ми обяснявай, не ми предлагай други неща, искам това и го искам сега и на всяка цена, защото аз плащам" няма да ни повлияе и да ни накара да вземем грешни от медицинска гледна точка решения.