Антония Косева

Антония Косева

Медицински асистент
Част от екипа на дерматологичен център „Lege Artis" – София
Образование
Бакалавър по "Медицинска рехабилитация и ерготерапия" от МФ на СУ „Св. Климент Охридски"
Магистър по "Здравен мениджмънт", ФОЗЗГ на Университет "Проф. Д-р. Асен Златаров" - гр. Бургас
Сертификати за мануална терапия и сертифициран терапевт с Hydrafacial
Семинари и обучения, свързани с рехабилитация и ерготерапия на деца и възрастни с психични, умствени и физически увреждания. 
Телефон за контакт
0886 092 944
Имейл за контакт
legeartissofia@gmail.com

6 откровени отговора от Антония Косева


Какво те радва най-много в работата ти?
Това, което ми харесва най-много е, че лекуваме и помагаме на пациентите в тяхната/наша борба с дерматологичните (и не само) заболявания и проблеми, караме ги да се чувстват значими, показваме им, че има Решение. Смятам, че това им помага да не се дистанцират от своите роднини, приятели, близки, от обществото като цяло. Един вид да приемат себе си, такива, каквито са, да не се притесняват от това, което са или което им се е случило и да знаят и вярват, че може и Ще бъде по-добре.

Какво те мотивира най-силно да идваш в „Леге Артис”?
Мотивира ме именно това, което ми харесва най-много - отговора на предишния въпрос.

Какво би искал/а да промениш най-много в начина на работа?
На първо място вярвам, че трябва да променя себе си или по-точно да си вярвам повече, понеже подлагам на съмнение знанията и уменията си почти винаги. Това ме прави по-плаха и смятам, че ми пречи да бъда по-убедителна, по-решителна, да представям уверено идеите си, а това би ми спестило временни неудобства, емоции и време. Но както казах -"подлагам на съмнение" има едно "но", което ме гложди, а именно да не се превърна в човек, чийто поведение не харесвам и не бих искала да бъда. Границата е тънка.

Кое е най-смешното нещо, което ти се е случило по време на работа?
Има много. Когато не сме в криза, умеем да се забавляваме. Културно! Това, за което се сещам в момента е една случка, в която нямаше нещо много необичайно, но не знам защо, всички се заливахме от смях. Може би... защото не сме очаквали да ни се случи нещо такова и като цяло да изглеждаме така. А именно: Беше юни 2018 г., казаха, че ще вали. Ние бяхме лятно облечени, взели сме си чадърчетата и си мислим - "Подготвени сме! Все ще стигнем до автобуса." Да, ама не. Цял следобед гледаме как се лее дъжд и духа страшен вятър навън - немислимо да излезеш с чадър, буквално няма смисъл от него. Казахме си - "Добре, ще си извикаме такси, почти в една посока сме." Обаче.. колко свободни таксита има в София, когато навън вали страшен дъжд. Ако не сте попадали в такава ситуация, ще Ви кажа - НЯМА. Чакахме доста, чудихме се и накрая се примирихме, че ще се мокрим, ще се разболяваме и т.н. Както бяхме провесили носове, изведнъж една идея ни ентусиазира. Сетихме се, че в клиниката имаме дъждобрани, които използваме понякога при манипулации. Доста се почудихме дали да ги използваме, но в крайна сметка решихме да се възползваме. Вървяхме увити в този спарващ ни найлон. Всички ни гледаха странно от колите си, все едно никога до сега не са виждали човек с дъждобран, а ние вървяхме и се заливахме от смях, на кой обувките му мокри, на кой въпреки дъждобрана косата му се намокри и всякакви такива... И сега като се замисля, сигурно не са ни зяпали, защото сме били с дъждобран, а защото сме се кискали :D. Както и да е.
Държа да отбележа две неща:
Първо - дъждобраните са възстановени и нищо не липсва! 
Второ - не умея да обяснявам много смешни неща, но на живо си беше забавно!

Кое е най-трудното нещо, което ти се е наложило да правиш на работа?
Всяко начало е трудно. Всичко неизвестно също. Всеки ден попадаме в ситуации и пред нас има различни бариери. Това са трудности, които по един или друг начин преодоляваме. Но най-трудното нещото, което почти винаги ме срива психически, физически и емоционално, е работата с малки деца, у които пораждаме нежелани, негативни емоции, без да можем да обясним, че няма нищо страшно и че е за тяхно добро. 

Искало ли ти се е понякога да кажеш нещо на пациентите, без да можеш, и ако да, какво е то?
Смятам, че с пациентите намирам общ език и успявам да кажа това, което искам, разбираемо и по подходящ начин. С някои клиенти обаче, невинаги нещата стоят по същия начин. Искало ми се е да им кажа, че и ние сме хора, да бъдат по толерантни, по-точни, да не злоупотребяват и да ни вярват повече, защото в случая ние сме медицинските лица и знаем по-добре кое е "добре" за тях и кое "не" и че "нищо няма да ми стане, не ми обяснявай, не ми предлагай други неща, искам това и го искам сега и на всяка цена, защото аз плащам" няма да ни повлияе и да ни накара да вземем грешни от медицинска гледна точка решения. 

Lege Artis Стара Загора

Lege Artis София

Връзка с нас

* - Задължителни полета